Той е онзи,
чийто зеници
са влажни пръстени черни рептилии,
чийто семе сутрин измиват,
треперещи жени от бедрата си,
от чаршафите в евтини хотели,
от фаянса на обществени тоалетни.
Онзи,
чийто тембър прогаря дупки в бельото,
а погледа - прилеп-вампир,
смуче кръв в слабините,
и кара зърната да вият набъбнало.
Онзи,
който носи женски скалпове
по ръба на слипа,
чийто хищен фалос е начало и край,
а езикът му ражда цунами
и в мъртво либидо,
чийто дъх е свърталище на кохорти от думи,
готови да се впият,
до разгонена влага,
до скимтящо искане,
в нечий мозък.
Златният гвоздей.
Нагонът му,
кара жените да потръпват,
като млади кобили, с димящи хълбоци,
да чуват вълчи вой,
и да плетат подкосени глезени.
Той е грехът,
който се храни с възбудена женска плът,
с еректирал възторг,
и винаги е гладен за още.
Чийто папиларни линии са писти към Космоса,
а обецата - огънче от Ада,
е само място в пространството,
откъдето започва Нищото...
И където
искам да бъда.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: regina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-03
прочитания: 157
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54624
   Съобщения: 254945
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86135
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644