Екзистенциализъм

Така е!
когато
загубим нещо
разбираме
какво сме
загубили
трудно ми е
без теб съм
самотна
лодка
в бурното
море
и как тихо е
само
нещастни
сълзи
се стичат
по бузите и
капват на пода
със мълчалив
упрек
Каква черна
елегия
придружена от
тъмна
колизия
сама съм..
О, Боже, как боли
издигам около
себе си
кървави стени
Протагониста
в мойта драма
съм си аз
Тъмните
сенки
изваждат
от мен
мисли
изпълнени
със вечен
скепсис
Не мога да
постигна пълна
атараксия
защото
тънкият
догментизъм
поражда
в мен
непоносима
еристика...
това съм
аз сега
............
А после...
тихата
тишина
се разсейва
като след
мъгла
и пак
виждам теб
във моята
мечта
недостижима
пак чувам нейде
твоят глас
във моят
болезнен
делириум
но пак
си мираж
.......................
а после
шумна
тишина...
нарушава
проклетите
догми
които
ме превръщат
от шарена
цветна
пеперуда
във
шепа пепел
и пак си
мираж...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: feqta_na_Felipe_masa
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-03
прочитания: 137
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48809
   Съобщения: 212520
   Лексикони: 2296
   Коментари: 73573
   SMS-и: 806
   Снимки: 4945