Стига вече! Полудявам!
И аз съм човек.
Почнах вече да забравям
в кой живея век.
Готвя, чистя, изнемогвам
със тези деца.
Все забравяш, че съм всъщност
аз само жена.
Искам нежност и отмора,
а не фередже.
Искам да общувам с хора,
ако не - дай ми въже!
Край ще сложа на тез` мъки,
нека да се знай:
още ден такъв да бъде -
идва моят край!