Нека бъда аз за тебе всичко!
Зора лъчиста в твоя ден.
Слънце светещо, едничко.
Залез кървавочервен.
Нощем да съм твоята луна.
Звездица ярка в небесата.
Отразена в чиста бисерна вода,
в мрака топлеща душата.
За теб да бъда и тревата.
Бос да стъпваш, да те охладя.
Закрила да ти бъда като гората,
сянка да ти пазя през деня.
Ручей да съм бистър,
жаждата ти да утолявам.
Нежен полъх, снежен вихър,
природата да олицетворявам.
Калинка малка в ръката ти да бъда.
Светулка - тъмнината да прокудя.
Прекрасно цвете ароматно,
сърцето галещо приятно.
Защо пък да не съм и планината?
Крепостта на твоето сърце
или на камъка здравината,
за теб безкрайното поле.
Последно, нека бъда и въздуха в небето.
да вдишваш всеки ден от мен,
плуващ в /на живота/ морето.
Нека бъда всичко аз за теб...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: datska
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-04
прочитания: 295
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54623
   Съобщения: 254945
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86135
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644