НЕ СМЕ БИЛИ
"Не сме били..." - говорят го зениците и бръчките, прорязани встрани. Във времето, когато пеят птиците, кафез е спирал всичките ни дни. "Не сме били..." - нашепват го косите ни, подхванати от вятър приглушен. Останаха мечтите незаситени със глад от бяло върху теб и мен. "Не сме били..." - потръпват тъжни пръстите, скрепили обич в златните халки. И вече сякаш безнадеждно късно е за борове, поляни и реки. "Не сме били..." - стареят жълти фотоси, където се усмихва младостта - там весели мечтаехме живота си по всички неизбродени места. "Не сме били..." - но пак, напук на времето, просветва лъч в усмихнати лица - щастливците във устрема си шеметен ще бъдат утре нашите деца. (От "Сбъднати предчувствия")
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-04-03
прочитания: 213
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )
|