Сякаш в клетка

Толкова силно те обичам,

превзел си цялото ми тяло.

С теб в белята се въвличам -

„Но, разберете него искам само!”

Всички с поглед ме следят –

къде отивам и с кого съм всеки миг.

Лъчите слънчеви не могат да ги заслепят,

а толкова мечтая да съм с теб!

Често отчайвам се,

и нощ настъпва, когато още ден е.

Ти трябва да си слънцето мое,

а май съдбата има други планове.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf