Когато лятото изгрее
в клоните на твойта пролет,
ще пратя вятър косите ти да развее
в красив бушуващ полет.

Един сезон в дните тича -
надежди милион
с твойто име аз наричам.

Когато някоя звезда уморена
се отрони от небето
като сълза, търкулнала се по лицето,

тогава аз ще се помоля,
с ръце към небесата,
за твоята любов, която
най - много искам на земята.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rumen popov
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-04
прочитания: 296
точки: 68 ( виж далите точки )
коментари: 12 ( виж коментарите )
препоръчано от: 37 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54624
   Съобщения: 254945
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86135
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644