С ТЕБ НОЩТА Е ТИХА...
Годините превръщат в тихи спомени, онези, хубави черти, в които грееха звезди - разгонени с които, гледаше ме ти... Сега уж същите, а сякаш... Други гледат се през нашите очи, черти, отпуснати, по-груби, но в погледа са същите лъчи... Полягам в скута ти, а ти ме галиш със същата, онази топлина, с която клади в мене палиш, останала пак, същата жена... Косите ни прошарени са вече, децата ни отдавна са пораснали, но ето, че сълзата пак потече, разровим ли се в спомени обраснали... И тихо е в самотната ни къща, сърцата ни звънят с еднаква струна, Любовта отново ни прегръща... Свалям очила...да те целуна... Казах ти, ще съм до теб до...края, ти същото на мен ми обеща, Любов ли е това? - Не зная! Но... някак тиха е със теб нощта...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: tarapo
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 04.04.2008 г.
прочитания: 151
точки: 51 ( виж далите точки )
коментари: 14 ( виж коментарите )
препоръчано от: 30 ( виж препоръчалите )
|