На битието, страниците разпилени, пред глупостта на времето размахвам. и чакам обяснение. Нали със запетайките, съдби променяше? Нали остави ме да те владея? Да решавам! Да мечтая и поправям?! Защо тогава, в безпомощност съм пак окалян? Като дете, с вестник утрешен в ръка. Излъга ме! В ръкописа на живота, не остана дума незадраскана! Но, забрави... И без това сюжетът му не струва...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------