Какво е щастието на врабчетата

Ранната пролетна вечер зъзне. Мрачното време е необикновено. Дъждът ромоли съвсем тихичко. Колите профучават по мокрите улици и оставят след себе си хиляди малки пръски. Уличните лампи са необикновенно красиви - окъпани в светлина, те се отразяват върху мокрия асфалт.
Мъглявото небе плаче. Неговата тъга е странна, защото оставя след себе си много красота.
Когато на разсъмване градът се събуди, ще бъде друг. Но хората, унесени в делниците, едва ли ще забележат следите от снощната тъга на небето. Само врабчетата, измокрени и треперещи, ще усетят промяната. Те ще разтърсят рошавата си перушина, ще поздравят първите слънчеви лъчи със своето "чик - чирик" и очичките им ще заблестят.
Със своите изострени сетива ще видят, че дърветата са други - необикновено красиви и свежи. Ще забележат покривите на сградите, които ще бъдат чисти, окъпани от слънчевите, които се оглеждат в тях. Ще мирише на земя. Такова ще бъде утрото на рошавите врабчета.
А хората? Стъпките им отново ще звучат по тротоарите, ще се оглеждат в добре аранжираните витрини, ще се смеят и ще бъбрят за времето, за снощния дъжд. Но няма да открият настъпилата промяна. Колите ще се надпреварват, ще се чуват клаксони, а сфетофарите едвам ще смогват да включат зеленото. Ще бъде студено.
Врабчета, накацали по жиците ще зъзнат, търсейки по земята трохички. Но някъде вътре в тях ще живее топлинката, която хората постепенно убиват у себе си. И те ще бъдат щастливи.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf