В мрака на тунела прозира светлина, която е отнела и моята душа.
Опитвам да я стигна, но щом се приближа лъчите ме изгарят с безмилостна лъжа.
Из сенките се крия. Пристъпвъм крадешком. Стремя се да се свия в телесния си дом.
Изпива ми живота убийствения ред. Останал без защита се хвърлям пак напред.
Забивам остри зъби във слънчевия диск, а аз-ът ми се губи сред изгрева златист.
Поне да му приседна - поисках, но уви, мечтата ми последна в лазура се взриви.
/февруари 2004г./
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! ------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Стихотворението на Kelly01 - "ЗЛО" ме провокира да пусна това мое стихотворение, като разказ какво се е случило със злото след края на нейното стихотворение и от неговата гледна точка. понеже ми се струва уместно в случая да се погледне и от другата страна -------------------------------------------------------------------------------------------------------------