Стоях си там сама, със не осъществена надежда и мечта.
Сърцето ми бе разбито на хиляди парченца - любовта.
И не исках вече да живея, щом ти не си до мен.
Не искам самотата да ми е опора, а ти самия "Защо не разбереш"?
Тук горе е толкова спокойно - няма болка и сълзи.
Смъртта ми е приятел, а ти се криеш в нейните очи.
Луната тъй сияе, че пробожда моята душа,
а аз като един призрак виждам само зловеща тъмнина.
Сърцето ми е вече прозрачно -
не чувства, не обича, не кърви, само иска ти да дойдеш
и да го спасиш. Но ето, че те няма, а аз написах стих за теб,
оставих го след себе си - дано го прочетеш.
И ето близо е мига, в което ще разбереш страшната цена на това,
че не си бил до мен.
Застанах аз на парапета и просто исках да заспя, в съня си да те диря, да те намеря и да умра.
С последни сили ти прошепнах "Не исках, но ти не ме разбра..."
След това направих последната си стъпка и паднах в тъмната мъгла.
Ти след мен извика "Нееее" "Обичах те....Недей!",но вече беше твърде късно, аз вече бях сама, изгубена във бездната на самотата,
заключената в една сълза...!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: gerinceto92
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-04
прочитания: 182
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54623
   Съобщения: 254945
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86135
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644