Път

Когато над мен се разсърди небето,

вървейки край всички отминали дни

и всички коли, с грайфери по сърцето

преминат за миг и оставят следи,

аз искам, вървейки по тази пътека,

в която са писали други, с графит

да видя, че всъшност го има Човекът

във мен и не е само приказен мит.

Назад се обръщам – светът ме поглежда

от сивия път, с сфетофарни очи.

Аз бях пешеходецът, търсещ надежда

във всичко. Дори щом над мен завали..

И днес равносметката беше такава:

години на писане: отговор – Две,

щом пътят завърши, следите остават

от стихове празни на тъжно момче.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf