Когато твърде късно е...

Прости за всичко,

за думите изляти в стих,

но неизречени в очите ти.

За погледа прикрит и тих,

неопознал добре чертите ти.

За нощите, в които

през глава страстта завих,

от страх във нея да не изгорим.

Прости за всички изгреви,

който пазех във сърцето си,

но никога не ти ги подарих.

За водопадните желания,

които във смиреност укротих.

Прости ми,

че “обичам те” не казах,

а всъщност исках да го изкрещя,

сега се моля тайно да останеш,

а късно е дори сама да си простя.

Прости за всичко,

че твоя свят не споделих

и криейки се дълго,

накрая и от себе си се скрих.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf