Като отвън... така звучи смеха ти като отвън зучат и мислите ти когато те намирам загледана в небето
там сред поляната от непоглеждани от вечност треви мъхове бучки пресъхнала пръст и цветя...
диви
и билки изпълващи въздуха наоколо с желание за докосване до песента и птиците там близо на около три търкаляния в тръните на топлото безмълвие и тишината и песента
и ти така загледана очите ти едва сълзят напомнят ми за отминаващата пролет по стените на отсрещния метох и на девиците и на сълзите им и ...
всъщност като отвън звучи единствено загубената песен на вятъра из клоните сред птиците и след гнездата им
защото аз вече съм те прегърнал и пролетта ще си остане в нас като целувка и завръщане към вътре...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
