|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Дъжд
Нещастен бях, притиснат във стените,
с пълзяща във душата самота.
Далеч зад мен се хлопваха вратите,
отнемаха ми всяка свобода...
Жадувах за пространство, за дървета,
за вятъра, за облаците сиви.
Забравил бях за красотата на небето,
за златото в разцъфналите ниви.
Зарязах всичко, тръгнах под дъжда,
тъй свеж, прохладен и чудесен.
Вървях, танцувайки - дори в калта,
животът беше хубав като песен.
А капките се стичаха и без следи
пречистваха ме, галеха лицето.
Парченца от реалност... Пак вали,
усещам как препълва се сърцето.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: WhiteHart
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-05
прочитания: 128
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7549
Автори: 2040
Произведения: 45892
Съобщения: 200858
Лексикони: 2047
Коментари: 68498
SMS-и: 800
Снимки: 4701
|
|
|
|
|
|
|
|
|
