Вече друго е сега

Всяка нощ когато ти заспиш
аз гледам твоя силует в тъмнината.
Връщам се към цветни спомени,
връщам се... към красотата.
Но няма вече мирис на цветя,
няма вече пламък във очите,
няма страст и светлина
и полъх нежен в косите.
Всичко днес е чренобяло,
преливащо до сиво.
Всичко ново вече остаряло
опитомено - всяко чувство диво.

И обгърнати от ежедневието
забравихме да сме щастливи.
А беше време
когато без мене не заспиваше.
А беше време
когато погледа си с моя сливаше.
А беше време...
Обичам те! И ти го знаеш.
Но ти дали все още ме обичаш?
Не зная.
Да те питам? Даже и не смея.
Да ме е страх от отговора?!
Не.
Страхувам се, че отговор
няма да получа.
От погледът ти се страхувам.
Защото той по-силен е от думи.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: flower
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-05
прочитания: 84
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46646
   Съобщения: 193182
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70109
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753