Проверка

Пурпурните дълги нощи

ще заспивам и сама.

Ако ти не ме обичаш още

няма да спра да помирисвам цветя!

Безкрайно далечни

в едно общо начало без край...

Дали всъщност не е край без начало

... няма нищо черно или бяло!

Докато със бялото се смеем

прегърнати като деца в гора

Черното ме гони - сълзи заедно да леем

не му се плаче в самота!

Из спомените ми поизтощени

от тук съзирам просто нещо

някакъв трепет на устни блести

твоите бяха - усмихнати, весели...

Ах тези устни накъде ме понесоха!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf