Вечна болка

И пак заставам пред теб аз сега
с разплакани очи, с треперещи ръце...
Пак за прошка те моли моята душа.
Пак да се върнеш крещи моето сърце.

А защо със сълзи са пълни
и твоите очи? Защо кажи?
Нали си ме забравил? Нали за мен не те боли?
Нали не те интересува, че сърцето ми кърви?

Гордостта ти пречи да видиш,
промяната в мен,
но дали ще проумееш,
всичко... някои ден.

Разбираш ли какво жертвах,
за да останеш в моя живот?
Но вече силите си изчерпах...
аз знам ще те обичам до гроб.

Върви сега, не спирай.
Обърни ми гръб както правеше и преди.
За мен не мисли... отивай,
аз сама си знам колко ще боли.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: dureto88
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-05 г.
прочитания: 111
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7276
   Автори: 1945
   Произведения: 42496
   Съобщения: 169182
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59195
   SMS-и: 762
   Снимки: 4404