Не си отивай, ще се съмне
и утрото ще види, че те няма тук.
Ще ме пита -
защо сам осъмнах,
кой напусна стаята без звук.

Не, не казвай, че си тръгваш -
какво ще кажа на вятъра студен,
когато ме попита -
защо те няма тук до мен...

Не, недей, постой при мене още миг
поне докато ме събуди -
самотата с нахалния си вик...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rumen popov
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-06
прочитания: 338
точки: 83 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 41 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54624
   Съобщения: 254945
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86135
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644