Недовършен куплет

По мръкнало бият камбаните
вяло и есенно.
Тишината прави им път.
Огън и кестени
парят без жал във очите.
Луната немее във кръг.
Замръзнало, дрипаво, бледо
светят звездите.
И някъде там, скрити сълзите
чакат порой пожълтели листа
да попие в косите на влюбени
като остатък от чувства
с цвят на дъга.
Предрешени спомени
минават самотно изгубени
по пътеката пуста
и берат закъснели цветя.
Грижливо подкастрят стеблата
и ги подреждат в букет.
Звънят на вратата.
Отварям.
Букетът поемам,
както сърцето поема
звук от камбана
в един недовършен куплет.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Anita765
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-07
прочитания: 142
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7447
   Автори: 2010
   Произведения: 44466
   Съобщения: 191249
   Лексикони: 1979
   Коментари: 65013
   SMS-и: 795
   Снимки: 4573