Забързани край мен минават дните, изпълнени със сива рутина. Едно и също все е пред очите, в сърцето - притаената тъга.
И сякаш не усещам вече пулса на този миг, изпълнен с красота. По пътя си изгубил съм импулса на силния стремеж към любовта.
Но идва пролет и запяват птички, във клоните подухва вятър свеж и носи той в душите ни на всички усещане за радост и копнеж.
И може би е време за промяна, преди да съм забравил да летя, преди тъгата моя неразбрана да натежи над белите крила.
Събирам смелост, тихичко отлитам, отново съм в небесна синева... Оставил навика, отново скитам и търся... Търся светлина... -------------------------------------------------------------------------------------------------------------