|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Чуй приятелко любима
Ти, нежна, кротка, мила,
с чиста, искрена душа,
на кой сърцето си разкрила,
че потънало е във тъга?
Къде е усмивката красива?
Къде е твоята ведрина?
Казваше, че си щастлива -
защо безмълвна си сега?
Нима да ти отнеме всичко,
някой е посмял? Но...
този някой за теб не е достоен
щом с твоите чувства си играл.
Чуй приятелко любима,
чуй ти моите слова!
Сърце покой не си намира
от несгодите на любовта.
Цветето потъпкано веднъж
не може пак да се изправи
и наранената жена от мъж
лекува трудно своите рани.
Но колкото и да са тежки раните,
колкото и болката да е голяма
за всичко лек намира се,
дори за болестите на душата.
И знай - това, което не ни убива
по-силни прави ни дори!
Белезите могат да останат,
но отново всичко в теб ще се роди.
След това отново ще разцъфнеш,
ще пръскаш топлота и ведрина.
На слънцето ти пак ще се усмихнеш.
Да бъде само светлина!
06.04.2008г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: flower
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-07
прочитания: 136
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7720
Автори: 2101
Произведения: 48608
Съобщения: 212373
Лексикони: 2290
Коментари: 73174
SMS-и: 806
Снимки: 4937
|
|
|
|
|
|
|
|
|
