Монолог

Ако не ме прегърнеш, обич

ще изсъхна.

Няма съм на някого да кажа.

Ако не ме полееш със сълзите си, тъга

ще изгоря.

Самотна като падаща звезда...

Непрестанно търся отговори за света

Имам ли време да разбера...

каква да бъда, колко да обичам

НЕ ИСКАМ НИЩО С ИМЕ ДА НАРИЧАМ!

Когато се изгуби къде отива всичко?

Пресъхнали реки дали отново ще текат?

Душата си ако изгубя, дали ще я намеря някой ден?

Дали сама не съм попаднала във собствен плен!

Въпроси хиляди, а отговори няма!

Тъга, ти нищо няма да ми кажеш, зная!

Твойто будистко мълчание е до безкрая.

Само ти светла обич би ми казала нещо

Само в теб е моята една надежда!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf