След теб...

Посветено

Дрехите ми още пазят твоя аромат...

... и чашата е там, където я остави.

И думите ти сякаш още са край мен

..."Обичам те... ще се обадя..."

Не искам да отмине този миг...

присъствието ти е във всеки ъгъл тук!

От твоя въздух дишам още,

попивам ехото от твоя звук.

Оттекват удари във празната ме стая

на моето премръзнало сърце.

Само час, от както теб те няма - черни... страшни векове!

И всеки път на себеси се вричам - когато си отново тук

вратата да заключа здраво, за да си само с мен и с никой друг!

... Но ето... аз безкрайно те обичам и те пускам - лястовица в топъл юг,

намерила подслон аз зная, отново ще се върнеш тук!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf