Нарисувай ми идеалната жена,

нарисувай я без тяло и без име.

Направи я нежна с ангелска душа,

а аз ще я целуна - за да бъде...

Направи я пролетно неотразима,

непостоянна - сякаш летен дъжд.

Безкрайно бяла - като зима

и цветна като есенния лист...

Очите и - зелени и мъгливи,

(и всеки поглед носи топлина).

А устните и - сладки но бодливи,

целувките - оставят ти следа.

Лицето и да бъде като восък,

топящо се под нежните ми пръсти.

А аз да бъда онзи весел просяк,

с едно сърце - и обич като ноти...

Нарисувай ми идеалната жена,

нарисувай я без тяло и без име.

И нека вземе моята съдба,

художнико създай я - и прости ми...