|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Като пролетно цвете
В очите - люлякови нощи.
В ръцете - пламнало лале.
Искам да не свършва още
теменуженото, пролетно небе.
Свежа, радостна душата
да открехне малката врата
и да разпери тя крилата,
наволя да излезе пред света.
Да падне, като утринна роса тъгата,
да блесне, като момина сълза.
Да се сгуши сред тревата
раззеленена от надежда.
Нарцисно във себе си да гледа,
сред зюмбюлено, бонбонено море,
та споменът за слънчогледа
във мене всеки да съзре.
Душата, обновена и окъпана,
съшита със копринени конци,
дано не забележи никой
божурените й сълзици.
какво ме вдъхнови: един огромен букет лалета
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: музика
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-07 г.
прочитания: 102
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7285
Автори: 1946
Произведения: 42577
Съобщения: 172416
Лексикони: 1836
Коментари: 59337
SMS-и: 762
Снимки: 4436
|
|
|
|
|
|
|
|
|
