Измислената кула

Високо съм.
В измислената кула.
Градих я със години.
До върха.
Не твойто "съжалявам"
ме лекува.
А точно то ме
кара да строя!
Събирах извинения
за тухли...
(Ронливи се
оказаха в средата).
И всеки миг
очаквам да се срути.
А аз от най-
високото да падна.
Предчувствам болката.
Добре познавам
какво е безтегловност
преди сблъсък.
И не за първи път
се разпилявам...
Не можеш да ме хванеш.
Все е късно!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-07 г.
прочитания: 93
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7274
   Автори: 1944
   Произведения: 42448
   Съобщения: 166185
   Лексикони: 1825
   Коментари: 59081
   SMS-и: 762
   Снимки: 4405