Крепостни

Пот се лее на полето,

глад мизерия и студ.

Бездна зее във сърцето.

Влачим тежкия хамут.

Към земята черна, робска,

приковани сме на кръст.

Крепостни, презрeни ровим

с пръсти в лепкавата пръст.

Няма правда под небето -

унижения без спир.

Със храна от нас отнета -

господаря дава пир.

Да живееме за злия

няма вечно да търпим.

Неговата тирания.

Заедно ще победим.

Чакаме като чакали

да пролеем синя кръв.

Път за верните другари

сочи падналия пръв.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf