Празни улици
запокитени в обезверен здрач
се размиват от случайни стъпки
без оправдание.
Създават бъдещи спомени
умоляващи забрава.
Устремът на дните
измива с удивителна лекота
натрупалата от сезоните прах -
небивала щедрост,
нетърсеща основание.

Река без дъно,
отразена в огледало от восък
върху шепа въглени,
примамва празни погледи,
разтопени от надежди.
Удавени, изсъхнали във водата
на несъществували морета,
повличат страха от изгубен спомен
оттичащ в улична шахта -
Невъзвратим,
ненамиращ състрадание.

Времето ще се погрижи
да не спира никога.
заблуденият взор,
хипнотизиран,
всмукан
от водовъртежа.
Никога.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: firebird
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-07
прочитания: 146
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2109
   Произведения: 49159
   Съобщения: 227836
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73971
   SMS-и: 810
   Снимки: 4985