Усмивката ми? – Припомня си дните, в които безгрижно сияеше на лицето ми...
Сълзите ми? – Отдавна няма и помен от тях...
Сърцето ми? – Не знаеш как се дави проклето в реки от парещи сълзи. Как се прикрива зад устни, неуспешно изкривени в усмивка, как застанало пред многобройните пътеки, не открива тази, по която ти си замина...