Като лист от вятъра

По пътища вървя и падам,
падам като лист, изгонен от вятъра.
С опит да дишам, се самонаранявам,
дали проличава следата от сълза.

Блъскам се в стени от гняв
и с кръв се обливам, сякаш съм вампир.
Изкачвам стълбата на своя ад,
но оставам за зверовете среднощен пир.

Удрят ме с всичка сила чужди мечти,
а раните не съхнат и пият от мен хищници.
Спорят с мен моите истини, лъжи,
в сянката ми тежат прозрачните белезници.

Сломен от тласъка, смачкан от бурята,
лист във вятъра, прекалено разнежен.
Колко още ще изтърпи душата,
в пореден валеж, оставам наранен.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf