Огледало от слънчеви зайчета

Слънчеви зайчета
гонят врабчета
по покриви
в ранни утра.
Не покриви,
а сякаш полета
от макове
се смеят с очите
на наште деца.
И пролет е,
в розово
с песен облякла
мечти.
Вятърът вплита
се топло
в по детски
развяни коси.
Обрулва лилави
листенца
от цъфнали люляци.
Завихря ги
лудо
и ги посипва
по стъпки утъпкани,
както дъждът се изсипва
по мръкнало.

Слънчеви зайчета
в смях на деца.
Колко безгрижно
пристъпват
във стъпките,
поели птичи рефрен.
С устрем и песенно
минават в
познати следи.
Моето минало,
моето бъдеше есенно,
се оглежда
във детските
светли очи.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Anita765
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-08
прочитания: 88
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43681
   Съобщения: 185400
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61817
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581