Навярно тъй ще прекося света?

Зад погледа ти смръщен,

ме гледаше едно дете.

Очите - тайни спотаили,

дълбоко, в своето небе.

Но листите със букви светли,

говореха ми вместо теб.

И тъй, детето неусетно,

спокойствието почна да краде...

Светът реален се обагри,

в звезди искрящи полетях

и не усетих как по малко,

във мислите ми се простря.

Рисувах образа в душата 

и думи в себе си мълвях,

и огън се разпали бурно,

унесена, безмълвно аз горях.

Изминаха години оттогава.

Във мислите те пазя и сега.

Ти странно в мене се загнезди...

навярно тъй ще прекося света.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf