Пропуснат шанс

Животът ни поднесе с тебе шанс

и можехме да бъдеме щастливи.

Пропиляхме го в един фатален ден,

когато гордостта... заслепи ни.

А времето минаваше, тъй бавно.

Изгаряха един за друг душите.

Болката притихваше, и хладно

ставаше с времето в съдбите.

И спомените вътре в нас оставаха,

като белези от раните зараснали.

И мъчехме се уж да ги забравяме,

но винаги, завръщахме се в мислите.

Eдна любов, отминала с годините,

оставила следи в сърцата.

Ще съхраниме в мен и теб за цял живот,

но втори шанс не ще даде съдбата.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf