Аз дълго сбирах късчета от любовта,подреждах ги в бленувана картина,но ти без жал картината ми зачерта-пейзажът топъл, без любов- изстина.
Сега е празнота в гърдитеи вече нищо не боли...не плачат вече и очите-пресъхнаха сълзите им дори.
Наситих се на обич - милостиня -вземи си я, иди си с нея!И нищо, че душата е сега пустиня-аз вече свикнах с нея да живея!