|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
В себе си те нося
На баща ми
Не! Няма никога да те забравя,
макар че „никога“ е дълго време,
но аз съм сигурна, повярвай ми,
така е, защото нося те във мен.
Ти пътя начерта ми и го следвам -
това което съм на тебе го дължа,
това което няма никога да бъда
и ти самият няма никога да рабереш.
В една сълза запазих спомен
и тя превърна се в кристал,
защото спомените избледняват,
а скъп е този, който си избрах.
В душата ми остана рана,
която ден и нощ промивам
със печал, макар да казват
„Времето лекува всички рани“,
аз знам, че тази ще остане там.
Знам също, че не искаше да ме
оставиш, че още мъничко от времето
си трябваше да поделим, да си простим,
че рядко сме си казвали „Обичам те“,
да се прегърнем за последно
преди да продължим.
Не! Няма никога да те забравя
и знаеш ли- аз вярвам в вечността,
ще бъдем заедно отново, а дотогава
ще бъдеш в мен и в кристалната сълза.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: daria_georgievna
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-09 г.
прочитания: 169
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7285
Автори: 1946
Произведения: 42577
Съобщения: 172416
Лексикони: 1836
Коментари: 59337
SMS-и: 762
Снимки: 4436
|
|
|
|
|
|
|
|
|
