Тъжна пролет

Пролет е...
а ти си тръгна...
остави черна яма
във моята душа
ще мине време
дълго време
преди да се съвзема
останаха само думи
и обещания
спомени горещи
пълзят по мен
напомняйки
колко много
ми липсваш
разтоянието пречи
неуловимо е
така плъзгаво
прозрачно
и флесивно
виновните сме двама
боли и теб, нали?
надеждата я няма
в теб,
а в мен -
блести далечна, няма...
раната - голяма
не се затваря..
очите ми
два черни въглена
стопяват се
във самотната
вечер
на една пролет
а тя... пролетта
прераджане за мнозина
а за мене
огнена клада
която гризе
душата, чувствата
като гладен гризач
нахъсан да убива
за да оцелее
разкъсва ме
парче по парче
нищо ми не остана
едно oпустяло сърце
две търсещи ръце
едно измъчено лице
.....................................
Пролетта...
сезонът на любовта
изпълнен със красота
слънчев, кичест с цветя
Пролетта...
а за мен настъпва сивота
чернота... пустота...
и една непобедима тъга...
като птица съм
с пречупени криле
изпити очи
а съдбата ми - горчи...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf