Не чувства ли - аз страдам от безвремие,от Вчера те откраднах, чакам Утре.Лицето ми е свитък от поверия.Мечтите ми - невидими пролуки.
Лекувай ме! Не искам да съм минала.Усещам те в кръвта си. Непокорен.Очите ми от взиране са винени,ръцете ми - землисти от умора.
Сегашна съм. Сълзите си пришивамкъм сбъднатите сънища на датите.Затопляш ме. По вените пулсираш.... А вятърът тежи. Като разпятие...