Какво ли в живота обърка се вчера,че днес да живеем по начин такъв?Събира ни морни денят за вечеряи гозба поднася, изцапан със кръв.
Обсъждат го някои с реч пиперливаи чашите звучно задружни звънят,и още се в празните чаши налива,дорде от софрата ни вдигне сънят.
А утрото буди ни с гръмка аларма,химерно в постелята търсим кафеи хукваме, плюли на своята карма,с надежда, че утре ще бъдем добре.