Когато застана пред нея...

Когато застана пред нея дълго време не можа да се опомни къде е. Не можеше да се познае. Вътре в себе си дочу гласът, който винаги е бил с него и който 98% му е помагал. Хей - Какво става с теб? Опомни се. Беше замлъкнал сякаш някой му бе залепил устата не знаеше какво да каже. За първи път не дочу вътрешният си глас отдаде се на реакцията която вече протичаше в него. Невеороятно красивата дама която бе пред него бе събрала в себе си всичко. Чистият планински въздъх, утрото което идваше със мълнияносната светлина - което ухаеше събрало аромата на вечно зеленият бор, на поляните обляни в най красивата и прекрасна премяна. Усещаше пръските вода по лицето си от падащата вода на водопада - обливаше се с нея. Невероятните напеви на птиците - които се надпрварваха да пеят да бъдат чути, за да може да спчелят сърцата на половинките си. Да всичко това беше пред погледа му и знаше, дълго време тази картина ще бъде пред него. Тогава седна на стола, но как беше седнал и Той самият не знаше само усети как се настанява и друго нищо. Но в един момент усети как транса в които бе изпаднал се отдалечаваше, но знаеше това ще бъде за малко - защото усещаше, че е бумеранг и тогава реши най-сетне да проговри, но преди това каза на себе си, Боже как ли сам изглеждал сигурно отвратително втренчен така че - дано не съм я уплашил. Е най сетне проговори. - Добър ден!!! Моля да ме извините за моментното състояние в което изпаднах, но и пак замълча. Стремеше се да не изрича нещо което да не бъде нито в клин нито
в ръкав. Но май няма да познавам мъж който да не реагира така. Дамата се усмихна -- И сякаш пред него засия Луната в пълният си кръг -Светеща толкова силно разкъсваща нощната тъма. Ох каза си и започна да протърква ръцете си макар да знаеше, че не трябва да го прави, защото това показваше несигорност, но те се бяха изпотили като на хлапак. И тогава дочу вътрешният си глас ех най-сетне, къде се изгуби
попита го вътре в себе си? Аз съм тук - ама ти си загуби ума.

Той - е кажи ми как няма да си загубиш ума

Това което е пред мене как мислиш?

Г - Аз не мисля нищо само се опомни, защото така не оставяш добро впечетление

Той - Да наистина си прав, но и за малко да се издаде

Това е наистина невероятно което ми се случва И тогава дамата заговори Ей - като дочу гласа и който се рееше като мелодия прекрасна - горе в планинското било и поемаше във всички посоки.

Той - Извинете ме!
Разговорът продължи толкова дълго, че Той бе забравил кога беше започнал, но вече всичко се бе върнало на място. Защото бе застанал най-сетне пред нея. Денят изпълнен с Красотата Го караше да полита да диша с цялото си съществувание, защото от дълго време не бе усещал този аромат.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Nuri
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2008-04-09
прочитания: 151
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43682
   Съобщения: 185484
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61818
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581