Просто нужди

Когато замълча, е просто нужда.
Една от всичките. Но ми е важна.
И всяка дума е безкрайно чужда.
От вътре не ми идва да я кажа.

Когато ме е страх, копая дупки.
Без капка смелост. От адреналин.
И камъкът под мен дори се чупи.
Инстинктът въздух е. Необходим.

Когато се погледна в огледало
po устните едва, едва личи,
една усмивка изтървана... в бяло.
Усмихвам се. А все ми се крещи.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf