Крепост

Сама, потънала в мрака
седя и чакам да дойде краят.
Окова ме ти в окови,
без капчица жал.
по лицето ми изписани мъка и печал.
Не спират да се ронят моите сълзи,
с мисълта какво ми причини.

Искам свобода,
но тя остава една мечта,
която няма да ми подариш
и вечно в твоя плен да ме държиш.
Но трябва да ме пуснеш.
Защото, както птицата не може без крила,
така и аз не мога да живея без любовта,
обречена завинаги на самота.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gothic_Girl
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-09 г.
прочитания: 114
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7285
   Автори: 1946
   Произведения: 42577
   Съобщения: 172416
   Лексикони: 1836
   Коментари: 59337
   SMS-и: 762
   Снимки: 4436