* - phibi - StihoveBG.com

Не ми звъниш.

Не пишеш.

И не викаш.

След мене даже сянка не върви.

А аз,

като един

среднощен прилеп,

захапала съм твоя свят.

С очи

изтръпвам

всички минувачи,

когато теб те търся.

Теб те викам.

И почти си вярвам,

че не значиш.

И даже май почти те стигат

изпонастъпените,

изподрани

две ръце...

А аз се късам,

точно по средата.

И точно по контура ми тече

нашият

побъркан,

луд театър,

че две и две е точно две...

Не ми звъниш.

Не пишеш.

И не викаш.

* полупосветено на моята пълна любов
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: phibi
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-09
прочитания: 58
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43685
   Съобщения: 185561
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61820
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581