Бащите също остаряват....
Отпуснат на леглото, болен мъж.... Извиквам спомените .... не веднъж! Оживява детската представа... Магия някаква витае, а аз не разбирам каква е... обичан образ,но неясен - сън ли е било прекрасен ?! Появява се като нашествие да ни поведе на пътешествие - и пак игри, и радост, детски песни, много спомени чудесни..... В младежките години..... няма проблем! Този мъж пак е до мен! Не иска нищо, само дава - такава е неговата представа! Харесва избора ми и не търси грешки, не се поддава на насмешки..... Обича децата ми безрезервно и ги обгръща със същата магия... прави и тяхното детство щастливо! Безгрижна съм,спокойна и щастлива, благословена с този мъж, когото съдбата ми е отредила, облял живота ми със "топъл дъжд" - мечтател,пътешественик, човек грижовен и добър, приятел верен за мнозина и най-вълшебният баща за мен! Човекът на леглото - отпуснат,болен и нещастен.... той същият ли е - бащата щедър,дядото прекрасен?! Извиквам спомените си - всичките, зова съдбата и търся сили да го понеса..... О.... татко.... успях ли да ти благодаря!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: anabet
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-09
прочитания: 101
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|