|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Исках да си мой роман...
Ти беше просто малък епизод,
глава от книгата, нищожна страница.
Проникна грубо и през таен вход,
в душата ми - душа на тъжна странница.
Поиска ме. Да бъдем "на едно".
Едно - не бяхме. Късно го разбрах.
Не вярваше във чистата любов,
осъден на съмнения и страх.
Започнахме главата драматично.
Записвахме, на болката, с писеца
играта си на обич... О, обичахме!...
Но как обича, Господи, крадецът?
Смеха ми и усмивките... Съня...
открадна. И изпълни ме с отрова.
Насити ме със сълзи. А плача
не стихваше. Ни ден. Ни нощ. Пороен...
А исках... Исках да си мой роман
и като в приказките, с послеслов -
Живяли двама, дълго и щастливо,
честити с дни и истинска любов...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-10
прочитания: 193
точки: 55 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 33 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7508
Автори: 2026
Произведения: 45333
Съобщения: 239696
Лексикони: 2030
Коментари: 67362
SMS-и: 797
Снимки: 4653
|
|
|
|
|
|
|
|
|
