Крадецът вика - дръж крадеца ...

С идеята да бъдеш безразличен

не си ли някак нетипичен?

/политиката веч всички бистрят...

и всички я разбират .../

Виж, наоколо в дуел словестен

имащите и загубилите власт

за кокала се бият, а пък ти нехаеш някак.

Единак самотен, уморен да се надява

и да вярва в светлото си утре.

Огледай се и виж,

навсякъде перат кирливи ризи.

Седнеш уморен след тежък ден,

дистанционното в ръката вземаш

и помията отново ти поемаш.

Убийства, блудства, кражби ...

Безпристрастно някой новините ти чете

друг пък, в зов за помощ ще те призове.

После казваш – че това не те касае,

верно, малко натъжен, но пак нехаеш.

После шоу ще погледаш,

то пък е една забава ...

с пъпа си там недорасляк се задява ...

Трудно залък ще преглътнеш,

ще попиташ – в лудница ли някаква живееш?!

Кой тук кой е?!

В оня с възела недосегаем ли да вярваш,

в оня дето уж закона там кове

и за спазването му е длъжен той да съблюдава

и пример да е за морала?!

Вярваш ли изобщо вече?!

Искаш ли ти слушайки да чуваш вече?!

Мислиш си – всеки сам да се спасява.

Някой там ти казва – липсва гражданското общество.

Съгласието си ти мълчаливо

с глътка питие отпиваш и преглъщаш,

но оставаш безразличен,

уморено казваш – всеки сам да се спасява

и заспиваш ...

И тялото и съвестта си - будна уж, приспиваш ...

За да не питаш ти объркан,

Кой тук кой е ?!

И да не чуваш, че отново –

Крадецът вика – дръж крадеца ...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf