Да се завърна ли? Ще позная ли пътеката, под листопад от думи и съдби? Неподвластни, ни на вятъра, нито на солените реки. Не! Пред мен е чисто. Под всяка стъпка, ще забравям по листо, кога попито в прозаична охра, кога изтляло до червено от страстта. И в зелено, ще парят рани отворени но пак ще тичам върху утринна роса, докато брадва не остави, само корените ми в калта.