Ти вече не помниш

Ти вече не помниш

сълзите горещи,

красивите спомени,

нашите срещи.

Ти вече забрави

очите красиви,

думите нежни,

нощите диви.

Ти вече не помниш

жената, която

всичко ти даде,

тогава, когато

имаше нужда

да бъдеш обичан,

без даже да иска

да бъдеш различен.

Забрави ръцете,

които те галеха,

с любов безгранична

те те обгръщаха

и устните сладки,

които целуваха,

но хиляди болки

тайно преглъщаха.

Ти вече забрави

любовта ни голяма

И как да я помниш...

вече я няма!

Но хайде, кажи ми

аз как да забравя

и чувствата силни

къде да оставя

красивите спомени

къде да ги скрия.

Кажи ми как

любовта да убия.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf