На раздяла

Убий ме, погреби ме, без жалост, без страх.
Дълбоко зарови ме в душевния крах
на пепел от думи, на дъжд от сълзи.
Очите пресъхнаха. Нека боли...

А нощем молитва за мене изричай
и в олтара от спомени нямо се вричай...
Рисува ме нявга с нежни имена.
Сега забрави ги... Не търся вина.

Неписано било е пътя да открием,
горчилка до дъно на раздяла да пием.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vanya
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-10
прочитания: 138
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7592
   Автори: 2051
   Произведения: 46561
   Съобщения: 228105
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69749
   SMS-и: 803
   Снимки: 4739